Да дадеш живот по време на война - разказът на доктор Леся Сазоненко
Да дадеш живот по време на война. Как се справят в акушеро-гинекологичните болници, намаляла ли е раждаемостта и случва ли се бебета да се раждат в бомбоубежищата на здравните заведения. Нашият стажант кореспондент Анастасия Пейчева беседва с доктор Леся Сазоненко, която е зам.-директор на АГ поделение.
Добър ден, г-жо Сазоненко.
- Добър ден. Много се веселя да поздравявам всички българи, другари на нашата прелестна страна. Ние усетихме вашата поддръжка тази година.
Благодарим ви. Сега Вие работите в един от родилните домове на Киевска област. Разкажете по какъв начин войната повлия на раждаемостта.
- Нашият перинатален център е най-големият в Украйна. Първо, ние усетихме фрапантно понижаване на раждаемостта. С други думи, изключително през март, нашите пациенти, бременни, родилки с дечица се реалокираха на разнообразни места. През същия месец ние се озовахме в такива условия, че трябваше наложително и незабавно да оборудваме напълно бомбоубежището ни, с цел да одобряваме родилките там. През съвсем целия март ние работихме в такива условия. Ако през 2021 година имаше към 6 хиляди израждания, то предходната година бяха единствено 3500, т.е. с 40% по-малко. След деокупацията на Киев и Киевската област лека-полека нашите пациенти започнаха да се връщат. Също по този начин знаем, че се случи преразпределението на нашите бременни дами в по-безопасни райони, освен зад граница, само че и в западните елементи на Украйна.
Всички ние знаем, че електропреносната мрежа в Украйна е доста повредена в този момент и електричество не е налично по график. Как успявате да вършите своята работа в такива условия?
- Първите бомбардировки на електрическата инфраструктура започнаха на 11 октомври и тогава всички го усетихме. Въпреки, че ние принадлежим към държавен обект от национално значение, т.е. при нас авансово още от времето на създаване на постройката нещата са заложени по подобен метод, че има съществена електрическа мрежа, спомагателна, и дизелов генератор. Ние разполагахме с всичко това, само че първоначално имахме дефицит на дизелово гориво. В момента имаме и туби, и други контейнери, и талони за подобен тип гориво. В случай, че електричеството изчезне изцяло, тези ресурси ще оказват помощ да продължим работата си. Това е изключително значимо за бебета с тегло по-малко от 500 грама, които се нуждаят от непрекъсната поддръжка от апарати за изкуствена вентилация на белите дробове. Тази техника изисква непрекъсващо зареждане. Въпреки това, от време на време се случваха паузи за няколко минути, в които да преминем от централното зареждане към генератор и тогава ние, лекарите и целия медицински личен състав поддържахме дишането на децата в ръчен режим.
Какви са вашите дейности като доктор, в случай че да вземем за пример по време на израждането изчезне електричеството?
- Ако по време на израждането изчезне електричеството, това не е толкоз ужасно, тъй като имаме всичко належащо. В такива моменти употребяваме разнообразни фенерчета, даже от време на време фенерчетата на телефоните ни. Разбира се, в случай че интервенцията включва в себе си уред за изкуствена вентилация на белите дробове или някакво особено съоръжение, анестезиолозите минават в ръчен режим. По време на лапароскопска интервенция, която е обвързвана и с електричеството, и с видео-оборудване, се стопира процеса до момента в който не мине паузата. Сега ние преминахме на подобен правилник, че тази пауза трае не повече от 7 секунди, с помощта на нашите енергийни служащи.
Има ли във вашата болница проблеми с обезпечаване на нужното съоръжение и лекарства в подобен тежък за Украйна интервал?
- Разбира се, когато се стартира пълномащабна война, ние усетихме компликации по този въпрос, само че почти още през първите дни на войната бяха основани доста благотворителни, доброволчески организации, получавахме помощ от чужбина. До ден сегашен ние получаваме тази поддръжка и по тази причина напълно сме подсигурени с медикаментите, а оборудването ни не ни е предало до момента, Слава Богу.
От това, което казахте досега, разбираме, че получавате филантропична помощ от украински и задгранични доброволчески организации?
- Така е, и това не са единствено лекарства, само че и консумативи. През първите месеци на войната ни пращаха и хранителни артикули, тъй като ние готвехме в болничното заведение за нашите бременни дами, когато магазините бяха затворени. С други думи, този тип помощ досега получавахме в много огромно количество, а и продължаваме да я получаваме.
Промени ли се държавното финансиране след началото на войната?
- Ние работим с пакети за здравна грижа, т.е. нашето финансиране зависи от броя на пациентите. Колкото пациенти успяхме да излекуваме и на колкото успяхме да предоставим помощ, толкоз финансиране получаваме. Ако преди ние можехме да обслужим повече хора, тогава и облагата на болничното заведение беше малко по-голяма, в сравнение с в този момент. Но самата сума, която получаваме от страната за всеки пациент остава същата.
Дори след деокупацията на Киевска област въздушната паника продължава да звучи всеки ден по няколко пъти. Как работи вашият екип и пациенти по време на паниката, и съумяват ли всички да слязат в бомбоубежището?
- Всички тези 10 месеца ние непрекъснато подобряваме изискванията в нашето бомбоубежище. От всеки ъгъл на болничното заведение, по-точно 7 акушерски и 2 гинекологични етажа, е създаден маршрут, който пациентите следват, с цел да стигнат до бомбоубежището. Разбира се, има случаи, когато не всички пациенти могат да се намират в такива условия и тогава се предлага потреблението на правилото „ две стени “. Ако това са новородени бебета, които се нуждаят от поддръжка от уред за изкуствена вентилация на белите дробове, за жал, по време на превозването не е допустимо да се поддържа системата и нашият личен състав остава с тези, които ние не можем да евакуираме, и поддържаме тяхната жизнеспособността.
Промени ли се отношението на вашият екип и пациентите към въздушните паниките и спирането на тока, спрямо преди? По-спокойно ли се случват нещата в тези моменти в този момент?
- Разбира се, не е доста редно да се каже, че сме привикнали с паниките, само че е по този начин. Винаги има период сред паниките и самите бомбардировка на града и когато чуваме, че сработва противовъздушна защита, няма по какъв начин да не усетим напрежение, ние слизаме подземен. Не постоянно всяка паника води към бомбардировка на града, само че при положение, че има огромен риск от сходно нещо, ние наложително се евакуираме. Ако ситуацията не е толкоз рисково, то ние съблюдаваме правилото на „ две стени “. И още нещо – ние не можем никога да накараме пациентите ни да отидат в бомбоубежището. Те имат право да вземат решение сами. Във всеки отдел има особено маркирани зони за тяхното безвредно престояване. Исках да прибавя, че в бомбоубежищата ни, изключително през март, се правиха и изражданията, и се постановяваше от време на време повече от денонощието да се намираме там. Т.е. бомбоубежището ни е оборудвано за даване на всякаква здравна помощ.
Вие споменахте, че през тези 10 месеца вашето бомбоубежище се усъвършенстваше и в този момент там има всичко належащо. Разкаже те ни по какъв начин тъкмо наподобява вътре.
- Изглежда много просто. Това е в действителност нормално мазе, където има отопление, с цел да поддържаме подобаваща температура. По величина то дава отговор на условията по отношение на количеството на пациентите в допълнение с личния състав. Има обособени стаи за приемане на израждането, за бебета в реанимацията, за дами, които към този момент са родили и които са бременни, за гинекологични прегледи. Всяка една от тези стаи има столчета, няколко матраци, завивки, ресурси от вода за пиянство и за битови потребности и някакви хранителни артикули с по-голям период на годността. И наложително ресурс на медикаментите за даване на незабавна здравна помощ по време на кървене или каквато и да е изключителна обстановка. Готови сме за всичко.
Налагало ли Ви се е да правите постоянно изражданията в бомбоубежищата?
- Да, случваше се, изключително през март, не един път, тъй като тогава бомбардировките бяха извънредно постоянно, а по самите улиците наблюдавахме съветските танкове. Така че, несъмнено, и такива случаи сме имали.
Тези интервенции добре ли минаваха в онази напрегната обстановка през март или се изправяхте пред проблеми?
- Разбира се, имахме проблеми. Основната компликация бяха и още са децата, които се нуждаят от уред за изкуствена вентилация, тъй като в изискванията, които са в бомбоубежище, е доста мъчно да се поддържат бебета с тежестта под 500 грам дълготрайно. Точно заради тази причина ние имахме тежки и от време на време трагични обстановки. А с дамите, популярност Богу, всичко беше наред. Изражданията бяха без затруднения, тъй като ние имаме и ръцете, и медикаментите, и всичко нужно за даване на каквато и да е помощ.
И финален въпрос – Вие знаете ли главните аргументи за какво дамите не раждат в този момент толкоз постоянно, колкото преди?
- Най-вероятно една от главните аргументи е, че доста от нашите фамилии в този момент не са дружно. Мъжете се намират на фронта, дамите някъде в сигурност – някои зад границата, някои в западната Украйна. Също по този начин ние знаем, че плодовитостта на дамата зависи от нейното успокоение и прочувствено състояние, тъй че това също би могло да повлияе на забременяването. Като цяло и икономическа, и политическа обстановка също въздействат. Всички се тормозят.
Добър ден, г-жо Сазоненко.
- Добър ден. Много се веселя да поздравявам всички българи, другари на нашата прелестна страна. Ние усетихме вашата поддръжка тази година.
Благодарим ви. Сега Вие работите в един от родилните домове на Киевска област. Разкажете по какъв начин войната повлия на раждаемостта.
- Нашият перинатален център е най-големият в Украйна. Първо, ние усетихме фрапантно понижаване на раждаемостта. С други думи, изключително през март, нашите пациенти, бременни, родилки с дечица се реалокираха на разнообразни места. През същия месец ние се озовахме в такива условия, че трябваше наложително и незабавно да оборудваме напълно бомбоубежището ни, с цел да одобряваме родилките там. През съвсем целия март ние работихме в такива условия. Ако през 2021 година имаше към 6 хиляди израждания, то предходната година бяха единствено 3500, т.е. с 40% по-малко. След деокупацията на Киев и Киевската област лека-полека нашите пациенти започнаха да се връщат. Също по този начин знаем, че се случи преразпределението на нашите бременни дами в по-безопасни райони, освен зад граница, само че и в западните елементи на Украйна.
Всички ние знаем, че електропреносната мрежа в Украйна е доста повредена в този момент и електричество не е налично по график. Как успявате да вършите своята работа в такива условия?
- Първите бомбардировки на електрическата инфраструктура започнаха на 11 октомври и тогава всички го усетихме. Въпреки, че ние принадлежим към държавен обект от национално значение, т.е. при нас авансово още от времето на създаване на постройката нещата са заложени по подобен метод, че има съществена електрическа мрежа, спомагателна, и дизелов генератор. Ние разполагахме с всичко това, само че първоначално имахме дефицит на дизелово гориво. В момента имаме и туби, и други контейнери, и талони за подобен тип гориво. В случай, че електричеството изчезне изцяло, тези ресурси ще оказват помощ да продължим работата си. Това е изключително значимо за бебета с тегло по-малко от 500 грама, които се нуждаят от непрекъсната поддръжка от апарати за изкуствена вентилация на белите дробове. Тази техника изисква непрекъсващо зареждане. Въпреки това, от време на време се случваха паузи за няколко минути, в които да преминем от централното зареждане към генератор и тогава ние, лекарите и целия медицински личен състав поддържахме дишането на децата в ръчен режим.
Какви са вашите дейности като доктор, в случай че да вземем за пример по време на израждането изчезне електричеството?
- Ако по време на израждането изчезне електричеството, това не е толкоз ужасно, тъй като имаме всичко належащо. В такива моменти употребяваме разнообразни фенерчета, даже от време на време фенерчетата на телефоните ни. Разбира се, в случай че интервенцията включва в себе си уред за изкуствена вентилация на белите дробове или някакво особено съоръжение, анестезиолозите минават в ръчен режим. По време на лапароскопска интервенция, която е обвързвана и с електричеството, и с видео-оборудване, се стопира процеса до момента в който не мине паузата. Сега ние преминахме на подобен правилник, че тази пауза трае не повече от 7 секунди, с помощта на нашите енергийни служащи.
Има ли във вашата болница проблеми с обезпечаване на нужното съоръжение и лекарства в подобен тежък за Украйна интервал?
- Разбира се, когато се стартира пълномащабна война, ние усетихме компликации по този въпрос, само че почти още през първите дни на войната бяха основани доста благотворителни, доброволчески организации, получавахме помощ от чужбина. До ден сегашен ние получаваме тази поддръжка и по тази причина напълно сме подсигурени с медикаментите, а оборудването ни не ни е предало до момента, Слава Богу.
От това, което казахте досега, разбираме, че получавате филантропична помощ от украински и задгранични доброволчески организации?
- Така е, и това не са единствено лекарства, само че и консумативи. През първите месеци на войната ни пращаха и хранителни артикули, тъй като ние готвехме в болничното заведение за нашите бременни дами, когато магазините бяха затворени. С други думи, този тип помощ досега получавахме в много огромно количество, а и продължаваме да я получаваме.
Промени ли се държавното финансиране след началото на войната?
- Ние работим с пакети за здравна грижа, т.е. нашето финансиране зависи от броя на пациентите. Колкото пациенти успяхме да излекуваме и на колкото успяхме да предоставим помощ, толкоз финансиране получаваме. Ако преди ние можехме да обслужим повече хора, тогава и облагата на болничното заведение беше малко по-голяма, в сравнение с в този момент. Но самата сума, която получаваме от страната за всеки пациент остава същата.
Дори след деокупацията на Киевска област въздушната паника продължава да звучи всеки ден по няколко пъти. Как работи вашият екип и пациенти по време на паниката, и съумяват ли всички да слязат в бомбоубежището?
- Всички тези 10 месеца ние непрекъснато подобряваме изискванията в нашето бомбоубежище. От всеки ъгъл на болничното заведение, по-точно 7 акушерски и 2 гинекологични етажа, е създаден маршрут, който пациентите следват, с цел да стигнат до бомбоубежището. Разбира се, има случаи, когато не всички пациенти могат да се намират в такива условия и тогава се предлага потреблението на правилото „ две стени “. Ако това са новородени бебета, които се нуждаят от поддръжка от уред за изкуствена вентилация на белите дробове, за жал, по време на превозването не е допустимо да се поддържа системата и нашият личен състав остава с тези, които ние не можем да евакуираме, и поддържаме тяхната жизнеспособността.
Промени ли се отношението на вашият екип и пациентите към въздушните паниките и спирането на тока, спрямо преди? По-спокойно ли се случват нещата в тези моменти в този момент?
- Разбира се, не е доста редно да се каже, че сме привикнали с паниките, само че е по този начин. Винаги има период сред паниките и самите бомбардировка на града и когато чуваме, че сработва противовъздушна защита, няма по какъв начин да не усетим напрежение, ние слизаме подземен. Не постоянно всяка паника води към бомбардировка на града, само че при положение, че има огромен риск от сходно нещо, ние наложително се евакуираме. Ако ситуацията не е толкоз рисково, то ние съблюдаваме правилото на „ две стени “. И още нещо – ние не можем никога да накараме пациентите ни да отидат в бомбоубежището. Те имат право да вземат решение сами. Във всеки отдел има особено маркирани зони за тяхното безвредно престояване. Исках да прибавя, че в бомбоубежищата ни, изключително през март, се правиха и изражданията, и се постановяваше от време на време повече от денонощието да се намираме там. Т.е. бомбоубежището ни е оборудвано за даване на всякаква здравна помощ.
Вие споменахте, че през тези 10 месеца вашето бомбоубежище се усъвършенстваше и в този момент там има всичко належащо. Разкаже те ни по какъв начин тъкмо наподобява вътре.
- Изглежда много просто. Това е в действителност нормално мазе, където има отопление, с цел да поддържаме подобаваща температура. По величина то дава отговор на условията по отношение на количеството на пациентите в допълнение с личния състав. Има обособени стаи за приемане на израждането, за бебета в реанимацията, за дами, които към този момент са родили и които са бременни, за гинекологични прегледи. Всяка една от тези стаи има столчета, няколко матраци, завивки, ресурси от вода за пиянство и за битови потребности и някакви хранителни артикули с по-голям период на годността. И наложително ресурс на медикаментите за даване на незабавна здравна помощ по време на кървене или каквато и да е изключителна обстановка. Готови сме за всичко.
Налагало ли Ви се е да правите постоянно изражданията в бомбоубежищата?
- Да, случваше се, изключително през март, не един път, тъй като тогава бомбардировките бяха извънредно постоянно, а по самите улиците наблюдавахме съветските танкове. Така че, несъмнено, и такива случаи сме имали.
Тези интервенции добре ли минаваха в онази напрегната обстановка през март или се изправяхте пред проблеми?
- Разбира се, имахме проблеми. Основната компликация бяха и още са децата, които се нуждаят от уред за изкуствена вентилация, тъй като в изискванията, които са в бомбоубежище, е доста мъчно да се поддържат бебета с тежестта под 500 грам дълготрайно. Точно заради тази причина ние имахме тежки и от време на време трагични обстановки. А с дамите, популярност Богу, всичко беше наред. Изражданията бяха без затруднения, тъй като ние имаме и ръцете, и медикаментите, и всичко нужно за даване на каквато и да е помощ.
И финален въпрос – Вие знаете ли главните аргументи за какво дамите не раждат в този момент толкоз постоянно, колкото преди?
- Най-вероятно една от главните аргументи е, че доста от нашите фамилии в този момент не са дружно. Мъжете се намират на фронта, дамите някъде в сигурност – някои зад границата, някои в западната Украйна. Също по този начин ние знаем, че плодовитостта на дамата зависи от нейното успокоение и прочувствено състояние, тъй че това също би могло да повлияе на забременяването. Като цяло и икономическа, и политическа обстановка също въздействат. Всички се тормозят.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ